Състоянията на тревожност и дистрес са свързани с преживяването на тревога, което се появява в ситуации на неопределена опасност и очакване на неприятно събитие, обикновено придружено с телесни (вегетативни) симптоми (сърцебиене, потене, треперене, сухота в устата, топка в стомаха и др.).
Тревогата е по-широко понятие/състояние и включва несигурност, безпокойство и безпомощност, както и силно надценяване на стимула, който я предизвиква.
Видовете тревожни състояния са:
- Фобии – това са повтарящи се ирационални страхови реакции, които биват провокирани само от определени ситуации или обекти. Придружени са с желание за избягване на обектите, дейностите или ситуациите, които провокират реакциите или ужас и силни телесни реакции на страх при наличието на такива стимули . Самата мисъл за поява на страховата ситуация обичайно поражда силна тревожност.
- Агорафобия – страх от открити пространства, тълпи от хора, места, където е трудно оттеглянето на сигурното място (то е обикновено собствения дом).
- Обсесивно-компулсивно разстройство – повтарящи се натрапливи мисли (обсесии – представи и образи) и действия най-често свързани с тях (компулсии). Човекът обикновено преживява натрапливите мисли като ужасни, мъчителни и провокиращи силна тревожност, защото често са нежелани и отблъскващи като съдържание. Често включват теми като нараняване на близки и обичани хора; замърсяване и заразяване; симетрия и подреждане; безопасност и финансова сигурност. Именно защото са неприятни човек обикновено се опитва да им се противопостави и да ги бори, което допълнително ги засилва. Натрапливите действия (компулсиите), наричани още „ритуали“, са стереотипни поведения насочени повърхностно към „предотвратяване“ на малко вероятни събития, които могат да навредят на човека или околните, но всъщност имат функцията да разтоварват огромната тревожност, която се изпитва в резултат на натрапливите мисли.
- Посттравматично стресово разстройство – негативна реакция/отговор на изключително стресиращо събитие или ситуация със силно травматичен характер, която се запазва във времето след преминаването на травматичното събитие. Симптомите включват спомени, които правят така, че да преживеем повторно миналото преживяване или травмираща сцена, кошмари, вцепененост и емоционална притъпеност, липса на реакции спрямо околната среда, неспособност за изпитване на удоволствие или дори на каквото и да е друго чувство, избягване на ситуации или дейности, напомнящи травмата.
