Въпросът за справянето със стреса на работното място е от изключителна важност, както за психичното здраве на индивида, така също и за успехът на всяка съвременна организация. Стресът на работното място е причина за редица негативни последици на личностно, междуличностно и организационно ниво, което налага формирането на адаптивен капацитет на човека в условия на интензивна информационна, технологична и организационна промяна и развитие и представлява изключително актуален изследователски и мениджърски проблем. Формирането на правилна оценка и умения за справяне със стреса на работното място е взаимосвързан процес и зависи от ерудицията и професионализма, както на всеки служител, така и на мениджмънта на организацията. Настоящата статия представя кратък обзор на концептуалните модели и стратегии за справяне със стреса на работното място.
Управлението на стреса на работното място е изключително важна част от управлението във всяка организация, тъй като неконтролираният стрес в дългосрочен план води до развитието на синдрома „бърнаут” или професионалното прегаряне. По данни на Европейската агенция по безопасност и здраве на труда, стресът е втория по важност фактор, свързан с проблемите на здравето на работното място и един от най-често сочените като такъв от страна на работещите. Почти всеки един на четири работещи е засегнат от него, а проучванията сочат, че между 50 % и 60 % от всички изгубени работни дни, са свързани със стреса. Това представлява огромна загуба заради човешкото страдание и нарушена икономическа ефективност. По последни данни на Европейската агенция по здраве и безопасност при работа всеки втори българин е подложен на стрес на работното място.
Концептуални модели и стратегии за справяне със стреса
Съществен момент в теорията за стреса е проблемът за справянето с него. Справянето се дефинира като когнитивни и поведенчески усилия за минимизиране на отрицателните последици за личността и управляване (владеене, преодоляване, понасяне, редуциране и т.н.) несъответствията на взаимоотношението „личност–среда” .
Понятието „копинг” (справяне със стреса) се разглежда като дейността на личността по поддържане и съхраняване на баланса между изискванията на средата и ресурсите на личността, които удовлетворяват тези изисквания. Именно затова справянето се отнася към проблемите на адаптацията като по-общ проблем. Според Р. Лазаръс главни функции на копинга са:
– разрешаване на възникналите проблеми;
– овладяването на емоциите (справяне с емоциите).
На тази основа се дефинират и два основни типа стратегии за справяне със стреса:
– активни стратегии, насочени към решаване на проблема (проблемно-фокусирани);
– пасивни стратегии, насочени към регулиране на емоциите (емоционално-фокусирани).
Ключовият принцип, който се залага при анализ на копинга е, че изборът на стратегия за справяне ще зависи от значимостта и изискванията на всяко въздействие, заплаха и т.н., за адаптацията на индивида.
За да разкриват процеса на справяне в изследвания, Р. Лазаръс и С. Фолкмън разработват методика, въпросник/интервю за разкриване на пътищата за справяне (Ways of Coping Questionnaire-Interview). Методиката придобива широка популярност и се валидизира и стандартизира за използване в редица държави. С факторен анализ са извлечени осем копинг фактора:
– планомерно решаване на проблемите,
– търсене на социална подкрепа,
– дистанциране,
– бягство-избягване,
– конфронтация,
– самоконтрол,
– положителна преоценка,
– приемане на отговорност.
В рамките на стресовата ситуация, чрез преоценка на стреса, индивидът променя емоциите си чрез конструиране на нов смисъл на взаимоотношението, предизвикало стреса. Р. Лазаръс подчертава, че …емоционално-фокусираното справяне е начин на мислене, който променя смисъла на взаимоотношението на социалната транзакция, а не актуалното индивид-среда взаимоотношение”
I must thank you for the efforts youve put in writing this blog. I am hoping to view the same high-grade blog posts by you in the future as well. In fact, your creative writing abilities has inspired me to get my own, personal website now 😉