Справянето със стреса има директно отношение към здравето и благополучието на хората. За да допринесе за влошаване на здравето, справянето следва да се е появявало многократно като неуспешно, хронично в дълъг период от време. Възможни са три начина, по които справянето може да повлияе негативно на соматичното здраве:
– процесът на справяне може да повлияе на характера на неврохимичните реакции на организма като не успее да промени вредни или неприятни условия на средата, като не успее да контролира емоционалния дистрес, или чрез изразяване на набор от ценности, мобилизирани по вреден начин, които се проявяват в съответен жизнен стил.
– справянето може директно да повиши риска от заболеваемост и смърт чрез увеличаване на приема на вещества като алкохол, цигари, лекарствени средства.
– емоционално-фокусираното справяне може да намали емоционалния дистрес, но заедно с това да влоши възможността човек реалистично да погледне на проблема и да предприеме съответните подходящи действия.
Проблемно, фокусираното справяне със стреса, се намира в изследвания да се свързва позитивно с психическото благополучие и психичното здраве, докато емоционално фокусираното справяне се свързва с по-ниски нива на психично благополучие.

Има и много изследвания, които търсят модераторен ефект на стратегиите за справяне със стреса на влиянието на стресорите върху последиците от стреса. Малка част от тях намират такъв модераторен ефект. Тези, които намират такъв ефект постулират, че все пак активните стратегии (проблемно-фокусираните) са по-благоприятни. Това означава, че хората, които се насочват директно към стресорите и се ангажират с решаването на проблемите, изпитват повече благополучие от избягващите решаването им и ангажирани с управление на емоциите.
Разбира се, има и изследвания, които показват, че горното твърдение е валидно, когато се избира стратегия, съответстваща на ситуацията. При високи нива на стрес служителите, които използват пасивни стратегии и търсят заместваща активност извън работната среда, имат по-ниски нива на депресия и тревожност. При ниски нива на стрес използването на активни стратегии води до подобряване на психичното благополучие, докато при високи нива на стрес е обратно.
При изследване на стреса в организационен аспект се откриват и други интересни взаимовръзки с използваните стратегии за справяне със стреса и резултатите от това за психичното благополучие на служителите. С. Илиева отделя специално място в своята монография „Организационна култура. Същност, функции и промяна” на влиянието на организационната култура върху стратегиите за справяне със стреса. В емпирично изследване на служители в организации, в които се извършват радикални структурни промени, промяна в стратегията и културата, С.Илиева достига до извода, че подкрепящият климат в работните групи влияе отрицателно на бягството от ситуацията и на използването на почивката като подход за преодоляване на стреса. От друга страна, духът на сътрудничеството, доверието и активната междуличностна комуникация се свързват с опити за промяна на ситуацията, т.е. за използването на активни стратегии за справяне със стреса.
Ако в организацията съществуват враждебност и подозрителност, служителите директно се стремят да напуснат ситуацията, да се оттеглят в семейството или да потърсят начин за почивка като възможност за справяне със стреса. Ориентираният към правилата организационен климат също намалява тенденцията за бягство от ситуацията и засилва готовността за нейната промяна, както и намалява стремежа у служителите да използват лекарствени продукти като средство за справяне със стреса.
Ориентацията към иновации в организацията влияе положително на повишаването на усилията и търсенето на социална подкрепа и има негативен ефект върху бягството от ситуацията и управлението на времето. Последните две стратегии очевидно не са ефективни, тъй като бягството от ситуацията е пасивна стратегия и използването й не води до решаването на проблемите, а управлението на времето е трудно при динамиката на иновационната органи.
Справянето със стреса при ориентираната към целите организационна култура е подчинено на оптимистичните очаквания за успех и води до конструктивен подход за преодоляване на последиците от стреса, изразяващ се в деловитост, стриктност при управлението на времето и се допълва от необходимостта за по-добър баланс между времето, прекарано в организацията (на работното място) и времето извън организацията.

Превантивни мерки за преодоляване на стреса на работното място

Отговорността за състоянието на служителите е задължение, както на работодателя, така и на самите служители. Работодателят трябва да се увери, че неговите служители не се разболяват от работата, която изпълняват, а служителите носят отговорност да се грижат за собственото си здраве и да споделят всякакви проблеми със своя работодател. Най-честите причини за професионален стрес се дължат на лоши практики и процедури на управление.
Управлението на психо-социалните рискове е процес, който включва: оценка на рисковете; използване на информацията за рисковете в целеви действия; въвеждане и управление на процедури за намаляване на рисковете; оценяване на процедурите и предоставяне на обратна информация за съществуващите процедури, както и за бъдещите планове за действие.
Доброто познаване и осъзнаване на връзката между стреса на работното място и физическото напрежение предполагат правилното определяне на високата организационна цена на високите нива на стреса на работното място за служителите в организацията.
Промените на работното място за намаляване на стреса на работното място изискват идентифициране на основните белези на здравословната организационна промяна и разработване на стратегии за промяна на организационно и индивидуално ниво.
Стресорите на околната среда се определят от непрекъснато променящата се среда в която живеем, която е и все по-стимулираща среда. Всеки ден, всеки от нас се сблъсква с поток от информация за събития, разгръщащи се в заобикалящата ни среда.
През последните години се разработват проективни техники, като превенцията на стреса е неизменна част от мениджмънта на стреса. Като за успешният контрол над стреса е важно той да се упражнява, както на ниво индивид, така и на ниво организация. Добрият мениджмънт на стреса изисква работа на три нива:
ПЪРВО НИВО: Необходими действия за идентифициране и назоваване на стресиращите фактори на ниво организация (с оглед превенция на стреса);
ВТОРО НИВО: Интервенции за помощ (чрез индивидуален или групов подход). Стратегии за справяне. Изграждане на по-висока резистентност към стрес, чрез програми за обучение и тренинг.
ТРЕТО НИВО: Оказване на конкретна медицинска помощ на стресираните работници за справяне със симптомите на стреса.

През последните години, психо-социалните рискове, свързани с работата, се превръщат във все по-нарастващ глобален проблем, оказващ сериозно влияние както върху здравето и благополучието на служителите, така и върху бизнеса и системите за социална защита, поради свързаната с тях временна нетрудоспособност и по-ниската производителност на труда. Отрицателните психологически, физически и социални последици на психо-социалните рискове най-често са свързани с неефективна организация и управление и неблагоприятен социален климат на работното място.
Стресът на работното място е причина за редица негативни последици на личностно, междуличностно и организационно ниво, което налага формирането на
адаптивен капацитет на човека в условия на интензивна информационна,
технологична и организационна промяна и развитие и представлява изключително
актуален изследователски и мениджърски проблем.
Управлението на психо-социалните рискове, които могат да причинят стрес на работното място, е законово задължение. Освен това, симптомите на стрес могат да окажат негативно влияние върху работоспособността на служителите. Съществуват редица доказателства, че стресът е най-често срещаната причина за свързаните с работата отпуски по болест. Стресът може да попречи на организацията да задържи добрите си служители, а служителите- вероятно ще бъдат по-слабо мотивирани. Следователно, сериозното отношение към стреса е много полезно за бизнеса. Стресът може да разболее служителите, или може да задълбочи техни съществуващи заболявания. Пренебрегването на стреса е вредно за здравето. То може да окаже също отрицателно въздействие върху професионалните резултати на служителя.