Въпросът за справянето с баланса между работата и личния живот е от изключителна важност за всеки съвременен човек, тъй като този баланс е определящ, както за благоденствието, така и за неговия успешен професионален път. Формирането на правилна оценка и умения за справяне с баланса между работата и личния живот е взаимосвързан процес и зависи от ерудицията и професионализма, както на всеки отделен индивид, така и от мениджмънта на организациите. Настоящата статия представя кратък обзор на начините и методите за справяне с баланса между работата и личния живот.

Балансът между работата и личния живот е концепция, която включва правилното поставяне на приоритетите между „работата“ (кариера и амбиция) и „начина на живот“ (здраве, удоволствие, свободно време, семейство и духовно развитие /медитация). Поддържането му е сравнително лесно, когато човек е фрилансър или има професия, която не изисква физическото му присъствие в определено време и на определено място. В тези случаи обикновено офисът е у дома, навън, а понякога и на друг континент, а и не се налага да се дават отчети и да се влиза в обяснения с шефа. Разбира се, концепцията не залага принципа, че балансът между работата и живота трябва да е равно разпределено време. Опитът да се планират равен брой часове за всяка една работа и лични дейности обикновено е нерентабилен и нереалистичен, защото животът е динамичен и по дефиниция неравномерен. Най-добрият индивидуален баланс варира във времето, често на дневна база. Правилният баланс днес вероятно ще е различен утре, както и когато човек има семейство или не, когато има деца или не, когато започва нова работа или вече има години опит. Няма универсална формула за това.

Баланс между работа и личен живот

В наши дни балансът между професионалния и личния живот може да изглежда като невъзможно постижение. Технологията прави работещите достъпни денонощно. Страхът от загуба на работата стимулират отдаването на повече часове. Според проучване на  Harvard Business School, проведено преди време, 94% от запитаните съобщават, че работят над 50 часа седмично, почти половината са заявили, че са работили и повече от 65 часа седмично.
Според д-р Т.Бриклер, усещането за наличие или липса на баланс между работа и личен живот се изразява по много сходен начин при всички хора. Съотношението „работа-личен живот”, при което човек усеща живота си балансиран, обаче, е силно индивидуално и различно за всеки. Не съществува една-единствена формула на успеха, която да е подходяща за всеки човек и във всеки етап от живота му. 

Как да разберем, че балансът „работа- личен живот” е нарушен?
Наличието или липсата на баланс между работа и личен живот се определя от това доколко вложеното време и енергия съответстват на личните приоритети в конкретния момент. Всеки човек обаче има различни приоритети и йерархия на ценностите в различни периоди на живота си: да се развива, да учи, да прекарва време с приятели, да се утвърди в работата, да прекарва време със семейството, да спортува и други. Когато вложеното в определени дейности време и усилия, като цяло, съответстват на настоящите ценности приоритети на човека, то той е намерил баланс.
Наличие на баланс:
• усещане за щастие и удовлетвореност;
• усещане за спокойствие, че човек е обърнал внимание на нещата, които са важни за него;
• усещане, че дори и невинаги да успява да свърши това, което е планирал, човек винаги намира време за това, което е важно за него.
Липса на баланс:
• създава се усещане за непълнота;
• съжаление, често допълнено с чувство на вина за това, че човек не е там, където трябва да бъде и не прави това, което трябва да прави (работи вместо да е с приятели и обратното);
• конфликт между ценности (това, което е важно за човека) и дейности (това, за което намира време, отнема голяма част от времето и енергията му);
• усещане за липса на контрол над живота.