Изследване в продължение на 25 години в Германия показва, че хората, които работят много повече или много по-малко в сравнение с това, което искат, са значително по-недоволни от живота, отколкото хората, които са намерили баланса. Изследване в САЩ показва, че за 89% от анкетираните балансът „работа-личен живот” е проблем, а за 54% от тях е значителен проблем. Освен това, голяма част от тях-40%, споделят, че нещата са се влошили с настъпването на финансовата криза. Както отбелязва и д-р Т.Бриклер, на теория е възможно липсата на баланс да бъде в ущърб както на работата, така и на личния живот. На практика обаче, много по-често се оказва, че заради работните задължения хората занемаряват личния си живот. Това, което обикновено се случва, е постепенното или пък рязкото (с обещание да е временно) увеличаване на работата (което, разбира се, си остава за постоянно). По този начин постепенно става все по-трудно човек да намери време за себе си, докато изведнъж се оказва, че работата напълно е завладяла неговия живот.
Съвети за справяне с баланса между работата и личния живот
В последните години справянето с баланса между работата и личния живот става все по-трудно, тъй като развитието на технологиите увеличава достъпа до всеки от нас, по всяко време на денонощието. Страховете от загуба на работното място карат хората да работят повече, като според проучване на Harvard Business School– 94% от работещите професионалисти споделят, че работят повече от 50 часа на седмица и почти половината, че работят повече от 65 часа седмично, което може да повлияе негативно на личния живот – връзките с други хора, здраве и щастието като цяло. Балансът между работата и личния ивот има различно значение за всеки, но здравни и кариерни експерти споделят следните съвети, които могат да са полезни за справяне с този баланс:
• Притъпяване на перфекционизма:
Много от отличниците в училище развиват перфекционистични наклонности в ранна възраст, когато изискванията за времето им са ограничени до училище, хобита и може би работа след училище. Склонността към перфекционизъм е по-лесно да се поддържа като дете, но когато човек порасне, животът става по-сложен. С издигането и развитието в кариерата или разрастващото се семейство, отговорностите нарастват и ако склонността към перфекционизъм бъде оставена без контрол, може да стане разрушителна, казва коучът д-р Мерилин Пудер-Йорк, автор на „Ръководство за оцеляване в офиса”. Според експертът, ключът за избягване на прегряването е като човек спре да иска от себе си съвършено свършена, а по-скоро достойно свършена работа.
• „Изключвайте се”:
От дистанционна работа до програми, които улесняват офисната, технологиите помагат в много отношения, но едновременно с това създават и очаквания за постоянна достъпност. Има ситуации обаче, когато човек просто трябва да изключи всички контакти и работни задължения, когато е със семейството, и да се наслади на момента. По този начин ще се развие по-силен навик за устойчивост, а устойчивите хора се радват на по-голямо чувство за контрол над живота си, докато реактивните хора имат по-малко контрол и са по-склонни към стрес.
• Упражнения и медитация:
Дори когато човек е твърде зает, винаги намира време за най-важните неща в живота: хранене, къпане, спане. Но, в момента, в който календарът със задачи се напълни, друго също важно нещо, а именно: упражненията, много често са първото нещо, от което човек се отказва. Движението е един от най-ефективните начини за редуциране на стреса, защото стимулира производството на ендорфин, който подобрява настроението. Без значение дали става въпрос за фитнес, йога или медитация, упражненията не бива да се пропускат, категорични са специалистите. Дълбоко вдишване и издишване по път към работа и 5-минутни сесии за медитация сутрин и вечер са добър вариант за начало, особено за истински забързаните хора. Те раздвижват парасимпатиковата нервна система, която отговаря за почивката и храносмилането на организма. Колкото по-често се прави, толкова по-бързо и качествено ще се усети резултат.
• Промяна на структурата на живот
Вместо да се опитва да направи всичко, човек трябва да се съсредоточи се върху дейностите, които цени най-много. Делегирайки всичко друго. Според проф. С. Фрийдман (професор по мениджмънт в Университета на Пенсилвания), делегирането може да бъде печеливша ситуация, като експерта препоръчва човек да говори с „ключовите заинтересовани страни“ в различни области на своя живот (това могат да бъдат служители или колеги, съпруг или партньор в общ проект), което ще им даде шанс да научат нещо ново и ще освободи индивида, за да може той да отдели вниманието си на по-високите си приоритети.
• Ограничаване на дейностите и хората, които губят време:
Всичко това значително повлиява и понижава продуктивността на работещите, което пък е загуба за организацията. Когато служителите имат усещането за контрол и собственост върху личния си живот, те имат по-добри взаимоотношения с ръководството и са в състояние да оставят работните проблеми на работното си място, а домашните у дома. Балансираните служители са по-мотивирани и по-малко стресирани по време на работа, което увеличава производителността на компанията и намалява броя на конфликтите между колегите и мениджмънта. Организациите, които насърчават баланса между професионалния и личния живот, са много привлекателни места за работа и привличат ценни кадри. При тях няма и голямо текучество, което води до по-малко времеемко обучение, повече лоялност и по-висока степен на вътрешен опит.
Сред политиките, които организациите развиват, за да осигурят нужния баланс са:
– Осигуряване на достъп до зала за упражнения по време на работа;
– Гъвкаво работно време;
– Услуги за гледане на деца;
– Фирмени комплименти – тиймбилдинг, тематични дни, колективен обяд навън, а не в офиса, плодов или сладък ден от седмицата и т.н.;
– Осигуряване на добро здравно покритие за всички служители, дори на тези на непълно работно време.

Концепцията за баланс „живот-работа” заема основно място в политиката на много организации и мегаструктури по света, включително и в България. От една страна, постигането на баланс е важно за самите работещи. Различни изследванията показват, че когато човек не чувства, че контролира времето си, а обратното, болестите и бърнаутите могат бързо да го повалят. От друга страна, липсата на баланс между личния и професионалния живот често води и до неудовлетвореност от работата, дори и да е била желана, което допълнително затормозява отделния служител, което води до намаляванe на конкурентоспособността на организацията. Като експертите са категорични: стресът от безкрайния работен ден е вреден. Той може да навреди на отношенията, здравето и цялостното щастие на отделния индивид. И, въпреки че балансът между работата и личния живот означава нещо различно за всеки човек, специалистите в тази област предлагат различни успешни стратегии за справянето с този баланс.