В живота на човека настъпва момент, в който трябва да си отговори на въпроса дали иска да създаде потомство и кога е подходящият момент за това. Разбира се, в повечето случаи отговорите на тези два въпроса са свързани със съблюдаването на редица условия: наличие на подходящ партньор и удовлетворяващи партньорски взаимоотношения (в днешно време, благодарение на методите на асистираната репродукция, жена може да зачене и без партньор, използвайки донорски материал); наличие на подкрепа от близки, социалното одобрение, финансова стабилност; етап от професионалното развитие; физическо и психическо здраве; подходяща възраст и т.н. В повечето случаи хората искат да имат деца и когато дойде моментът за очакване на положителен резултат на теста за бременност, особено, ако зачеването се забави във времето, настъпват редица промени в психичното функциониране като: повишена тревожност, депресивни преживявания, психогенни сексуални дисфункции и други емоционални проблеми. Невъзможността за зачеване или нейното бавене във времето зависи от много фактори, които имат физиологичен корен, но при всички случаи на проблемно зачеване, психиката играе огромна роля, тъй като освен чисто психологическите промени в настроението и поведението, тя повлиява и на секрецията на хормони (т.е. оказва влияние и на функционирането на различни органи и системи). В настоящата статия ще обсъдим психологическите причини, влияещи върху зачеването. По данни на Световната Здравна Организация (WHO) между 10 и 25% от двойките имат в даден етап от живота си репродуктивни проблеми, която статистика определя инфертилността като социално значим проблем (Podolska & Bizdan, 2011).

1. Същност на инфертилитета:

Както вече споменахме проблемите със зачеването могат да имат физиологичен и/или психологичен корен и при жената, и при мъжа. До преди няколко десетилетия мъжката инфертилност беше мит, но по последни данни в 2/3 от случаите на проблемно забременяване, водещ е мъжкият фактор (лошо качество, подвижност, виталитет на сперматозоидите). Наднорменото тегло, прекомерната употреба на алкохол, употребата на наркотични вещества, тютюнопушенето, някои видове медикаменти и стресът влияят негативно на качеството на спермата. Възрастта на мъжа също е от значение, но не така ключово, както при жените (Филипов, 2014).

При жените репродуктивните проблеми основно се делят на два вида – хормонални и механични – например възпаление на репродуктивната система, ендометриоза, намален яйчников резерв и други. Възрастта е друг ключов фактор – над 35 годишна възраст вероятността за забременяване започва да намалява, а след 40 годишна възраст успеваемостта в зачеването е вече значително по-ниска, както и вероятността от спонтанен аборт, тежки усложнения по врерме на бременността като прееклампсия, плацента превия и гестационен диабет или раждане на дете с някакъв вид увреждане. Останалите негативни фактори, свързани със забременяването са същите като при мъжете (Филипов, 2014). Следователно начинът на живот може както да благоприятства зачеването, така и да го възпрепятства. 

При проблемно забременяване (една година неуспешни  опити при жени до 35 годишна възраст и шест месеца неуспешни опити при жени над 35г.), двойките най-често се обръщат за помощ от гинеколог или репродултивен специалист, който да назначи нужните изследвания, за да открие причините за проблемното забременяване. Независимо дали инфертилността е при жената и/или при мъжа, дали проблемът е от физиологично и/или психологично естество, психологическата подкрепа е жизнено необходима. Затова в по-елитните репродуктивни клиники екипът от гинеколози, ендокринолози и диетолози е подпомогнат от репродуктивен психолог в работата с жени или двойки с проблеми със забременяването.

2. Психологически аспекти на проблемното забременяване при мъжа и жената, и промени във взаимоотношенията в двойката

Различни изследвания посочват, че при около 5 до 50% от двойките с репродуктивни проблеми, водещ е психогенният фактор. Авторите се концентрират върху различни аспекти на личността, довеждащи до проблеми със зачеването като: определени неблагоприятни личностни черти, неудовлетворяващи взаимоотношения в семейството, сексуални дисфункции (тук спектърът е широк – например еректилна дисфункция при мъжа, вагинизъм при жената, които могат да бъдат в следствие от преживени сексуални посегателства с посттравматично разстройство и др.) ендокринни заболявания, причинени от прекомерен стрес, злоупотреба с вещества, депресия, повишена тревожност и други (Podolska & Bizdan, 2011). 

Психоаналитично ориентираните автори, включително Зигмунд Фройд, предполагат, че голяма част от мъжете с проблеми с фертилността, изпитват и сексуални дисфункции като например импотентност, която е свързана с високото ниво на невротизъм при тях и имат някои от следните характеристики на личността: пасивно-агресивен тип темперамент, обсесивно-компулсивни черти и психосоматични прояви и симптоми (Weiss, Mateju & Urbanek, 2004). Съгласно психоаналитичната теория, проблемите с фертилността и сексуалните дисфункции се коренят в преживяванията в ранното детство. Такива мъже обикновено имат свръхпротективни майки, много строги бащи, в следствие на което Едиповият комплекс остава неразрешен, с наличие на агресивност като личностна черта и амбивалентни чувства към бащината фигура, което води до формирането на садистичен СвръхАз (Фройд, 1992; Joia, Dinu & Paun, 2015 ).

По отношение на жените, психологичните причини за проблемно забременяване също могат да бъдат много и разнообразни. Инфантилната личностна структура е основа не само за сексуални дисфункции при женския пол, но и оказва влияние върху зачеването. Естествено, когато жената не е узряла психически, тя несъзнавано отрича своята биологична потребност от създаване на поколение, дори съзнателно да мисли, че иска дете и е готова за това. Друга причина е свръхголямото натрапливо желание за дете, при което жената се фиксира изцяло върху този проблем и трескаво започва да посещава различни специалисти в търсенето на причина за неуспеха – главно физиологичен проблем. Тоест тя отрича психологическата проблематика, свързана с повишена тревожност и депресивност, малоценностните преживявания, чувството за вина и завистта към другите жени, които вече имат деца (Podolska & Bizdan, 2011; Leon, 2010).

Взаимоотношенията в двойката често се променят в следствие на неуспешните им опити за дете. При малка част този проблем сплотява двамата души и ги обединява в търсенето на адекватна диагностика и терапия. В повечето случаи обаче се стига до разрив в отношенията, взаимни обвинения за неуспеха. Нерядко двамата се разделят или търсят утеха в извънбрачни връзки.

При повечето от хората, поне един от партньорите отключва, именно в следствие на неуспешните опити за забременяване, някакво психично разстройство – най-често с тревожна и/или депресивна симптоматика (Thara, Ramachandran,  & Mohhamed Hassan, 1986). 

Заключение:

Забременяването е сложен процес и мечтано събитие, а бременността – изпитание и труден период. При някои двойки зачеването се случва спонтанно, без план или изключително бързо – за месец или два, а други се борят за него години и дори десетилетия. 

Независимо дали е трудно или лесно, по естествен път или ползвайки техниките на асистираната репродукция, която в 21-ви век значително облекчава процеса на зачеване, психологическото консултиране и терапия биха могли да подпомогнат жените или двойките да се справят с наплива на различни емоции по време на целия процес на очакване, лечение и евентуална бременност, а дори и след това (Cwikel, Scheider & Gidon, 2004; Podolska & Bizdan, 2011). 

Не пренебрегваме физиологичните причини за трудности в зачеването, но без нивото на психично функциониране да е добро, без емоциите да са овладяни и достатъчно добре преработени, дори да се случи забременяване, рискът от последващи усложнения и неприятен изход е голям. Този факт доказва важната роля на репродуктивния психолог или психотерапевта по пътя на мечтаната цел (Joia, Dinu & Paun, 2015). 

Цитирана литература:

1. Филипов, Е. (2014). Проблемно забременяване и стерилитет. МедИнфо, брой 2.
2. Фройд, З. (1992). Отвъд принципа на удоволствието – „Аз и То”, Изд. „Наука и изкуство”, С.
3. Cwikel, L., Scheiner, E. & Gidron, Y. (2004). Psychological Interactions with Infertility Among Women. European Journal of Obstetrics & Gynecology and Reproductive Biology. 117. 126-131.
4. Joia, O. D., Dinu, D. & Paun, D. (2015). Psychological Aspects of Male Infertility. An Overview. Procedia – Social and Behavioral Sciences. 187. 359- 363.
5. Leon, I. G. (2010). Understanding and Treating Infertility: Psychoanalytic Considerations. DOI: 10.1521/jaap.2010.38.1.47 · Source: PubMed.
6. Podolska, M. Z. & Bizdan, M. (2011). Infertility as a Psychological Problem. Gynekologia Polska. 82. Pp. 44-49.
7. Thara, R., Ramachandran, V. & Mohhamed Hassan, P.P. (1986). Psychological Aspects of Infertility. Indian Journal of Psychiatry. 23(4). Pp.329-334.
8. Weiss P, Mateju L, Urbanek V. (2004). Personality and Characteristics of Couples in Infertile Marriage. Ceska Gynekol. 69, 42-47.