Смъртта е събитие, което предизвиква страх в живота на много хора. Хората обикновено се опитват да избегнат разговора за смъртта на всяка цена. Самата дума има тенденция да плаши хората. Мисълта за смъртта е далеч отвъд обхвата на всеки жив човек. Когато хората, които живеят, мислят за концепцията за смъртта, умовете им отиват на много различни места. Смъртта е нещо, което причинява болка в живота на хората, но може да бъде и благословия, в разбирането на различните култури.
Страхът от смъртта е универсален човешки страх, разглеждан и обсъждан много.
Човекът е смъртен. Смъртта е очевидна в явление, което рано или късно идва във живота на всеки човек. Животът не е възможен без смърт. Това е един безкраен кръг от раждането през живота до смъртта и прераждането, ако вярваме в прераждането. Хората казват, че се страхуват от смъртта, но в действителност се страхуват да умрат, страхуват се от самият акт на действие, страхуват се да ги няма, страхуват се от неизвестното.
Всички знаем, че сме предопределени да умрем един или друг ден. Дълбоко в себе си всички се страхуваме, че в някой ден смъртта ще е пред очите ни. В други случаи смъртта звучи като мит при хората, които толкова много се страхуват да умрат, че при тях видимо не съществува такава опция. Страхът им е затворен толкова дълбоко в тях, за да не мислят за това, защото не могат да повярват, че някой ден няма да ги има.
Когато дойде моментът, в който смъртта се изправя очи в очи с нас, висока и уверена, че ще ни отнеме от самите нас. Осъзнаваме, че смъртта не е толкова прославена, както се показва във филмите. Това е много по-труден феномен.
Всъщност смъртта е това, което прави всяка секунда от живота да си струва да се живее. Ако не знаехме за смъртта, не бихме се опитвали да живеем живот, който си заслужава. Страхът от смъртта е това, което ни кара да виждаме и преживяваме хубавите неща в живота.
Културните различия изхождат най- вече от разминаванията си в тълкуването, интерпретирането и разбирането на екзистенциални въпроси като: Страха от смъртта? Смисъла на живота? Ценности, Религиозни аспекти и др.
Културните представи имат за цел да минимизират страха от смъртта, да „придадат” смисъл на живота, за да може да се преживее по- лесно идеята да смърт, както и идеята за смисъла на живота. За това са измислени и всички ритуали, които се практикуват преди, по време и след смъртта на човек. Така живите по-лесно приемат факта, че близкият им вече го няма, говорейки, че е на по-хубаво място, че му предстои по-добър следващ живот… празнуват неговото прераждане… А дали е така?! Предстои ли наистина нещо по-добро?! Боли ли?! Никой не може да каже… Ето я тази неизвестност, която ни показва колко малки сме всъщност на тази Земя. Това е двигателя на целия този страх, който ни обзема мислейки за смъртта и сблъсквайки се с нея.
В източно православните разбирания, смъртта е края на жизнения цикъл, като се приема , че душата остава жива и след физическата смърт. Има много дискусии по повод идеята за прераждането. Смъртта като събитие бива приемано като тъжен момент, в който близките се разделят с покойника, като има определени ритуални действия. Смята се, че има място в което отиват чистите души, мотива за изклуплението е основен сред християните.
В Африка един от най- видните африкански авторитети- писател и преподавател по проблемите на вярванията и убежденията на хората от Африка е Джон Мбити (роден в Кения на 30.11.1931г.). Той очертава вярванията на тази раса, като характерно за тях е – животът тук и сега. Отвъдното не съществува – тоест няма Рай, няма Ад, няма прераждане. Страха от Ада, но и стремежа към Рая ги няма, като на тяхно място има само живота сега, както и живот след телесната и духовна смърт – живот чрез другите.
Етапите на жизнения път са: раждане, пубертет, посвещаване в тайната на живота(сексуалност), сключване на брак, създаване на поколения, остаряване, смърт, встъпване в общността на умрелите и последно е присъединяването към духовете. Живота е тук на земята при раждането и битието, но и след смъртта, той е цялостен и не изчезва, нито остарява.
Основно вярване е, че след смъртта, човек продължава да живее в спомените и мислите на хората и той никога не „умира” напълно, поне докато го помнят и споменават.
Много важно е почитането на физически умрелите, като дълг се приема идеята за „живеене на мъртвия в мислите и спомените на живите” и е голям грях неспазването на този обичаи.
Мъдрите хора винаги са приемали смъртта, като по-дълбокия начин на живеене между видимия и невидимия свят. Но как да приемем, че ще умрем, че няма да ни има? Разбира се, че ще е трудно ако държим егото си високо вирнато. Изходът от този страх се нарича смирение… Да открием първо какъв е смисълът на нашият живот, да го следваме и да му се наслаждаваме, а смъртта… смъртта е неизбежна. За това имаме време, живеейки живота да се смирим, да приемем идването на смъртта. Да не забравяме, че бебетата се раждат с плач и страх, защото не знаят какво се случва с тях, това е тяхната смърт. След нея следва обаче живот изпълнен с радост и веселия и трудности, естествено, но как ще ценим хубавите моменти, ако няма лоши.
Е, ако така се случва с бебетата, какво ли би могло да се случи с нас възрастните след смъртта?! Никой не знае… Въпрос на нагласа, въпрос на приемане… Всеки сам трябва да открие собствената си истина и да вярва силно в нея, за да се спаси от смъртта и да я превърне в началото на нов етап от съществуването си на тази Вселена!
I must thank you for the efforts youve put in writing this blog. I am hoping to view the same high-grade blog posts by you in the future as well. In fact, your creative writing abilities has inspired me to get my own, personal website now 😉