От самото начало на общуването се осъществява междуличностно възприемане (социални перцепции). Междуличностното възприемане можем да разглеждаме като процес на избирателно отражение, съпътствано от субективизма на възприемащия индивид (определящ се от неговите потребности, желания, нагласи и житейски опит). За да бъде пълноценно междуличностното възприемане са необходими усилия за разбиране на личността на другия (посредством опити за тълкуване на неговите мисли, чувства и действия), които са свързани с различни явления и ефекти в процеса на общуване :
– Ефект на първенството: ефект на първичната информация (първи впечатления при среща с непознато лице, както и последна информация при среща с познато вече лице (която може да е най-важна за процеса на общуване).
– Категоризация: опростяване на постъпващата информация посредством свеждането й до ограничен брой когнитивни категории;
– Стереотипизация: важен аспект на категоризацията, представлява категоризиране на участниците в общуването по определен признак (най-съществен) при междуличностното възприемане, който обаче създава предпоставки за попадане на личността на другия в несъответстваща за него категория. Стереотипите са свързани с емоции като: симпатия, емпатия, антипатия, като по този начин могат да бъдат определени като обобщени житейски наблюдения, лични предубеждения или предварителни нагласи, свързани с личността, поведението и справянето на другите. Тъй като при психичното отражение на действителността винаги се добавят личните интерпретации (в търсене на вътрешни основания за видимите събития или човешки прояви), това се разглежда и като причина, стереотипите да са дълбоко залегнали в социалните перцепции. Като посредством стереотипите се постига улесняване на емоциалното преживяване на важните събития и запазване на социалното положение.
– Ефект на ореола (хало-ефект): следствие на ефекта на първенството и категоризацията на информацията. При него се наслагват данни, като тази информация се превръща в „ореол”, който обаче може и да пречи на реалното възприемане на другия в общуването;
– Ефект на петното: в психологията този термин обозначава всяка характеристика от различно естество, която е нежелателна и превръща индивида в непривлекателен за общуване;
– Ефект на логическата грешка: дължи се на склонността на хората да приемат на доверие факта, че определени поведенчески характеристики са винаги свързани (честност- интелегентност, и други);
– Ефект на снизходителността: изразява тенденцията другите да бъдат оценявани винаги положително (на базата на специфични личностни характеристики и в зависимост от гледната точка на обкръжаващата следа);
– Каузална атрибуция: в процеса на общуване винаги се търсят причините за действията на другите, като в психологията този процес на търсене и локализиране на причинността за определено поведение се нарича каузална атрибуция, който може да доведе до проявата на:
– Фундаментална атрибутивна грешка: изразява тенденцията наблюдателя винаги да възприема действащото лице като добре очертана фигура, докато ситуацията да бъде просто фон. Както отбелязва и проф. Й.Янкулова, практиката показва, че наблюдателят допуска грешка, пренебрегвайки ситуацията и прехвърляйки цялата отговорност на извършителя;
– Интроекция: възможно е несъзнателно пренасяне на особеностите на другите върху собствената личност, този феномен е характерен при по-емоционални и чувствителни хора;
– Референтност: наблюдава се при междуличностно възприемане и взаимодействие в група, когато членовете на групата проявяват склонност към отъждествяване с представата за личностите и поведението на другите членове на групата;
– Емпатия: представлява афективно, емоционално и ирационално отъждествяване с другите, чрез което се постига приближаване до усещанията и чувствата на другите;
– Рефлексия: съществен психологически механизъм за самопознание, който се основава на човешките способности за размисъл и представа как другите го възприемат. Различаваме следните видове :
– интелектуална: рефлексия върху собствената познавателна дейност;
– личностна: умението на хората да разсъждават за себе си по един обективен, безпристрастен и критичен начин;
– положителна: изразяваща се в активен вътрешен диалог с партньора , като се дава възможност за корекция на погрешните схващания и утвърждаване на по-адекватни варианти;
– праксеологическа: представляваща рефлексия върху приложимостта на знанията (специфична мисловна процедура за прецизен подбор на нужните знания и тяхното трансформиране в средство, подходящо за решаване на възникнали проблеми.
Информацията може да бъде както вербална, така и невербална. Вербалната може да бъде лесно контролирана, за разлика от невербалната, което определя и вниманието, което се отделя на невербалното общуване от страна на изследванията в психолозите. Невербалното общуване има следните практически насоки: за интимност или непосрественост; за релаксация; за активност. При невербалното общуване важни акценти са не само различните социални умения, но и начина на произнасяне на думите, характеристиките на говора, интонацията на гласа. Чрез невербалното общуване се постига и изразяване на психичното състояние (чрез движенията на тялото и различни индикатори като: мимики, кимания, жестове, пози и други).