Желанието за дете е много силно при по-голямата част от хората. Когато това стане факт, жената забременее и е в очакването на бебе, пред родителите възникват въпросите дали ще се справят както с физическото обгрижване, така и с възпитанието. Последното е привилегия и голяма отговорност, чиито успех зависи в голяма степен именно от родителите, тъй като основите му се поставят в ранното детство. Ако тези основи не са здрави, вероятността детето да има поведенчески и/или психични проблеми, е голяма.
Как обаче възрастните да се отнасят към наследниците си, какъв стил на възпитание да прилагат и как да съхранят положителното отношение на децата към себе си, въпреки че доброто възпитание означава и определяне на правила, очертаване на граници и съответно налагане на санкции/наказания при тяхното нарушаване, е въпрос на който всеки трябва да си отговори.
В настоящата статия ще посоча десет примера за това как човек може да бъде добър родител за детето си, без това да провали възпитанието му.
1. Прекарвай качествено времето с детето си
В съвременния свят дефицитът на време е много сериозен проблем, съответно времето, прекарано с децата често се оказва недостатъчно. Ние не можем да променим този факт, трудно можем да увеличим броя на чаосвете, с които разполагаме, но можем да повишим качеството на времето, което прекарваме с децата си. Това означава, че докато сме с тях, би следвало да оставим мобилните устройства настрана, да спрем да вършим нещо между другото и да им обърнем нужното внимание.
Да бъдеш добър родител означава не само физически да пазиш детето си, но и да играеш активно заедно с него; да изгледаш любимото предаване, след което да изкоментирашположителните и отрицателните герои. Това занимание сближава родители и деца, формира доверие между тях, повлиява в благоприятна насока възпитателния процес и отделно, зарежда с много положителни емоции.
2. Казвай му, че го обичаш по-често
През миналия век особено популярен е бил съветът – „дете се целува, само докато спи“. Тази студенина във взаимоотношенията обаче би поставила родителя в подчертано доминираща роля и би го подтиквала да крие емоциите си спрямо детето. Ако то не чува, че е обичано, средата, в която расте не е подкрепяща, твърде възможно е да стане неуверено в себе, да отключи тревожно-депресивна симптоматика или да започне да проявява агресивно поведение. Добрият родител не се страхува да бъде емоционален, обичащ и обгрижващ, напротив – той свободно изразява любовта си, не само защото така чувства нещата, а защото това е добре за детето.
3. Не налагай забрани без да се мотивираш. „Защото аз така казвам!“ не е начинът
Чувството на увереност при децата не се формира единствено с демонстриране на любовта от родителя. Увереността зависи и от усещането за сигурност, която се постига, когато детето знае, че има граници, които не трябва да прекрачва, че родителят носи отговорност. Поставянето на граници обаче е нелека задача за всички хора и в частност за родителите. Понякога те не съумяват да намерят правилния подход, когато искат да наложат дадена забрана и на въпроса „Защо?“, отговарят само със „Защото така казвам аз!“, вместо да обяснят, че даденото поведение на детето е неправилно или опасно. Това накърнява дълбоко самочувствието на детето, нарушава доверието помежду им и го провокира да изпитва недоволство, страх отново да попита, а в определени случаи дори гняв. Добрият родител умело отговаря на детските въпроси, налага граници, понякога и санкции, но с подходящите аргументи с цел да подпомогне детското развитие по оптимален начин.
4. Не го порицавай пред външни хора
Както казахме, поставянето на адекватни граници е от ключово значение за възпитанието на детето, както и за чувството му за сигурност. Има случаи обаче, при които детето ги нарушава и тогава се налага родителят да наложи санкции. Това обаче не е добре да се случва в присъствието на чужди хора, тъй като би накърнило самочувствието му. Дори това прекрачване на границите да се случи навън, родителят е по-удачно да изчака подходящия момент, в който ще остане насаме с детето и тогава да му обясни, че поведението му не е било възпитано и евентуално да наложи санкции. По този начин родителят активнно демонстрирасвоя авторитет, но без да прави детето си уязвимо.
5. Спазвай обещанията си
Както вече казах, времето е лукс и често води до това, родителят да забрави или да не може да спази дадено обещание. Децата, обаче имат добра памет и когато това се случи, те се чувстват излъгани. Затова спазването на обещанията е важен момент във възпитателния процес. Разбира се понякога няма как обещанието да се изпълни в предварително насроченото време, но едно любезно извинение, поднесено и с информация кога обещаното ще стане факт, винаги е от полза, за да не се загуби доверието между родителя и детето и то да се чувства ценено и обичано.
6. Не го сравнявай с другите
Има родители с големи амбиции и това не е лошо, стига детето да притежава мотивацията и онези характеристики на личността, които да му позволят да ги изпълни. В някои случаи обаче родителите, недоволни от постигнатото от детето, започват да го сравняват с други деца, изтъквайки техните успехи и безброй положителни качества, с които го превъзхождат. Тези упреци обиждат детето и го карат да се чувства недостатъчно добро, за да бъде обичано. Такова поведение би могло до доведе до сериозни поведенчески и/или психически проблеми при детето на по-късен етап.Представете си как ще изглежда живота му – винаги ще се старае да бъде одобрено, прието, харесано и това никога няма да му стига. Ще живее, за да „обслужва“ желанията на всички около себе си и почти никога своите.
Добрият родител не сравнява детето си с другите и е подкрепящ и обичащ във всеки един момент. Да приемеш детето си такова, каквото е не би могло да разваливъзпитанието, а със сигурност ще развие доверие и топла емоционална връзка помежду им.
7. Дай му свободата да прави избори, когато е готов
Ролята на родителя, особено, когато детето е малко, е да взема важните решения вместо него. Важно е понякога да оставим детето само да прецени и да вземе някои решения за себе си, стига да сме сигурни, че детето е в безопасност. Например можем да се доверим на детето и да го оставим само да избира кои да са му приятелите и кои не, какви да са дрехите му или какъв спорт да тренира. Тези малки избори, които то ще направи, ще го накарат да се почувства самостоятелно и гордо, а когато стане възрастен – да носи отговорност за собствените си решения. Естествено с тази точка не бих искал да кажа, че детето трябва да прави всичките си избори само от самото начало. Във всеки етап от живота си детето би могло да взима някои решения за себе си. Добре би било ако с всяка изминала година се следва градация в това за какво детето може само да направи избор.
8. Изслушвай го с разбиране
Споделянето е важна част от човешкото общуване, особено важно е и за отношенията между родител и дете. Много често обаче, имайки вече негативен опит, децата спират да споделят важните неща с родителите си, а това крие риск за тяхното физическо и психическо здраве. Добрият родител е отворен към разговор с детето си, не го обвинява за създалите се обстоятелства, а подхожда с разбиране и подкрепа. Би могъл да даде съвет или пример, почерпен от социалния си опит. Това заздравява изградената връзка между родителя и детето и съхранява самочувствието му.
9. Позволи на „своето вътрешно дете“ да се прояви
Добрият родител прекарва времето с детето си качествено, с отдаденост, но освен да налага разумни забрани, той е и забавен. Добрият родител измисля съвместни дейности с детето, в които и двамата да се забавляват и да изпитват положителни емоции. Той учи детето да готви, води го на на цирк, на кино и екзотични пътешествия. Организира пикници и се включва активно в сюжетно-ролеви игри. Добрият родител не се страхува да позволи на своето вътрешно дете да се прояви.
10. Позволи му да бъде себе си
И най-накрая, добрият родител дава свобода на детето си да бъде каквото е. Той не се стреми да променя из основи характера на детето си, не му налага ограничения, така че то да се чувства недостатъчно прието. Добрият родител умее да види положителните страни на своето дете и се опитва да ги развие в оптимална степен. Целта на отглеждането на едно дете е да отгледаме нова личност и да я подпомогнем в развитието и, а не да правим свои копия – това не би могло да се получи.
Възпитанието е труден и отговорен процес, започващ от най-ранните месеци и продължаващ до късното юношество. Родителите често преминават от крайност в крайност в избора на родителско поведение. До колко либерално или авторитарно ще бъде възпитанието, зависи както от темперамента на самото дете, така и от личностните особености и социален опит на родителя. Възрастният може да повтори родителския модел на своето семейство, да го отрече напълно и да възприеме коренно противоположен стил на родителстване или да адаптира своя стил, заимствайки добрите практики от своето детство и променяйки нефункционалните. Да бъдеш добър родител, без това да провали възпитанието никак не е лесно, но със сигурност е от полза за развитието и поддържането на близки отношения между родители и деца.