Общуването в междуличностното взаимодействие и възприемане привлича вниманието на редица изследователи от различни научни сфери. Като при анализа на сложния процес на общуване, важен акцент представляват бариерите в общуването. При тяхното разглеждане и обяснение в процеса на общуване, внимание се обръща не само на причините, факторите и формите на проява на тези бариери, но също така се дават препоръки за начините и мерките за тяхното преодоляване.

В научната литература и до днес липсва единно разбиране за общуването, което намира израз в наличието на много дефиниции за неговите форма и съдържание :
– според психоаналитиците: поведението на човека се обуславя от неосъзнати и изтласкани в подсъзнанието влечения; още в ранното детство се изграждат моделите на поведение и общуване, предопределящи междуличностните контакти и социални връзки в бъдещото развитие, като от семейната среда зависи оформянето на личността и възможностите за пренос на тези отношения в извънсемейна среда;
– според бихевиористите: жизненият опит и комуникативните умения (като следствие на поощрения и наказания) имат решаващо значение за общуването :
– основна подбудителна сила на човешкото поведение е стремежът за получаване на удоволствия и отбягвяне на страдания;
– основна цел при общуването е получаване на максимално количество ползи срещу минимално количество загуби.
– според когнитивно-ориентираните психолози: човешкото поведение зависи от начина на възприемане на социалната среда; върху познавателната активност на субектите влияние оказват: особеностите на възприятията, разбирането, преработването и запомнянето на определени образи и тяхното взаимодействие;
– според символните интеракционалисти: човешкото поведение се определя от ролите, които човек приема и изпълнява, които от своя страна се определят от: социалното положение, конкретните условия на живот и дейност;особено е значението на междуличностните взаимоотношения, основаващи се на строго определени, вътрешно дефинирани групови правила;
– според хуманистично насочените психолози: имащи най-голям принос при изучаване на междуличостното общуване (и най-вече К.Роджърс), който насочва вниманието към диалогичното общуване.
Като основни характеристики на общуването можем да определим:
– взаимна насоченост на действията;
– всеки участник в общуването е активен (субект);
– всеки участник в общуването влиза в него като личност.

Общуването можем да разглеждаме като обмен на информация и като междуличностно възприятие. Разглеждайки го в тези два аспекта, можем да определим и причините за възникване на бариери в общуването.